Новини

Покана за 10-годишнината на Астрономическата обсерватория на Шуменския университет
25.10.2025 г.
Plus
Студенти представиха Шуменския университет в престижна програма по астрономия в Китай
05.09.2025 г.
Plus


Двама студенти от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ – Самуил Петров и Алекс Георгиев – участваха в престижна лятна програма в Нанкинския университет по информационни науки и технологии (NUIST) в Китай, която събра млади учени от различни държави по света.
Самуил Петров е 4-ти курс в специалност “Астрономия и метеорология”. “Бяхме около 40 участници от различни държави, но конкретно от България бяхме двама представители – и двамата от Шуменския университет,“ разказва Самуил Петров.



Алекс Георгиев споделя, че за него участието е било истинско предизвикателство: „Да бъда стипендиант на NUIST в Нанкин за мен бе предизвикателство. Имах удоволствието да видя Китай – древен, огромен и непознат. „Сблъсках“ се с различна култура, традиции, бит и образование. Програмата ни бе динамична, но много интересна. Имахме лекции по метеорология, участвахме в кунг-фу тренировка, запознахме се със системата на китайската писменост и поезия, както и взехме участие в традиционни фестивали с дракони.“
Сред участниците в програмата имало представители от Бахамските острови, САЩ, Япония, Италия, Индонезия, Босна и Херцеговина и разбира се България. „Градът, в който бяхме, се казва Нанкин. Освен това прекарахме два дни и в Суджоу. В Нанкин бяхме в кампус и настанени в хотел на университета, а в Суджоу – в градски хотел,“ уточнява Петров.



„Културната ни програма беше изключително наситена. Посетихме храмове, музеи, астрономическата обсерватория на Лилавата планина, както и една от големите технологични компании в Нанкин. Пътувахме и до Суджу, където видяхме търговската част, омайващите му градини и романтичното езеро Джинджи. Там се запознахме и с ръчното тъкане на прословутата китайска коприна – вдъхновяващ пример за преплитане на минало и настояще,“ допълва Георгиев.
„Особено впечатляващо беше посещението ни в Purple Mountain Observatory. Куполите, телескопите, постройките, музеят и скулптурите – например армиларната сфера, древен китайски астрономически инструмент – бяха изключителни,“ разказва Петров.



Георгиев си спомня и за заключителната церемония: „Всяка страна се представи с презентация. Ние избрахме темата метеорология – единствената презентация по същинската тема на школата. Представих „Електрическия феномен мълния в земната атмосфера“ и завърших с хумористична прогноза за времето. Всички присъстващи ме поздравиха, а аз се радвах, че представих достойно България и университета.“
И двамата са впечатлени от технологичния напредък на Китай. „Действително Китай е много напред с техниката. NUIST използва широк спектър от технологии – метеорологични инструменти и атмосферно сондиране, безпилотни летателни апарати, роботизирани системи, интелигентни технологии за откриване, извличане на информация и данни. Университетът се фокусира върху приложения на изкуствен интелект и машинно обучение в метеорологията, както и върху интернет технологии от следващо поколение,“ обяснява Петров.



„В презентацията си цитирах и научни постижения на китайски учени. Те са разработили технология за улавяне на светкавици и използването им за научни и промишлени цели. През 2012 г. дори успяват чрез спектрометър да определят състава на кълбовидна мълния – желязо, силиций и калций – което дава ценна информация за това рядко явление,“ допълва Георгиев.
„Мен ме впечатлиха още сигурността, която се усеща там, загрижеността на хората, както и тяхната отдаденост и талант. Всеки град има своята собствена красота,“ казва Петров.



„Аз оставам възхитен от гостоприемството и изключително добрата организация на нашите домакини – от топлото посрещане до отношението през целия престой. За мен Китай остава в сърцето ми като древен, модерен, интересен и с много нови приятелства,“ допълва Георгиев.
В заключение Самуил Петров споделя: „Ако имаме правилната подготовка и насока, всичко може да се постигне и приложи в астрономията и метеорологията. Ако си сътрудничим, вярвам, че има какво да научим от тях, а може би и те от нас.“
А Алекс Георгиев гледа напред: „Смятам да продължа развитието си в научната сфера и астрофизиката, като запиша докторантура в Шуменския университет.“

Унимедия
Пълно лунно затъмнение на 7 септември 2025 (неделя) вечерта
01.09.2025 г.
Plus


Предстои да се случи второто пълно лунно затъмнение за тази година. Началото на затъмнението ще бъде видимо от западната част на Тихия океан и от Източна Азия. Цялото явление ще може да се проследи от Централна и Западна Азия, Австралия, Индийския океан, Източна Африка и Антарктика. От Западна Африка, най-западните части на Европа, о-в Гренландия и Атлантика ще може да се наблюдава само края на затъмнението.

По време на явлението Луната ще бъде в североизточната част на съзвездието Водолей – до границата му с Риби (Фиг. 2), а Слънцето – в южната част на съзвездието Лъв. Максималната фаза на затъмнението ще настъпи 2.7 дни преди лунния перигей за месец септември. Това затъмнение е № 41 от саросна серия 128, която съдържа общо 71 лунни затъмнения. Същите настъпват през един сароски цикъл, като се случват винаги при възходящия възел на лунната орбита.

От нашата страна явлението ще бъде достъпно за наблюдение след изгрева на Луната в 19:33 ч. за Шумен и в 19:50 ч. за София. Фигура 1 илюстрира схематично явлението от неговото начало до неговия край. На 7 септември Слънцето ще залезе в 19:37 ч. за Шумен и в 19:50 ч. за София, което означава, че отначало ще виждаме частично затъмнената Луна на фона на все още светлото дневно небе. Пълната фаза ще започне в 20:31 ч. – по време на т.нараваме пълната фаза навигационен полумрак. Това означава, че ще наблюдна фона на вече стъмващото се небе. По време на максималната фаза в 21:12 ч. Луната ще бъде на височина 16° над хоризонта в посока изток-югоизток за наблюдател от Шумен, и на височина 14° за наблюдател от София. Поради тези малки височини е препоръчително да се избере наблюдателно място с нисък хоризонт в посока югоизток. Пълната фаза на затъмнението ще завърши в 21:53 ч., а частичните фази – в 22:57 ч. След това Луната ще се движи през земната полусянка и ще я напусне в 23:55 ч., с което явлението ще завърши.

Вляво и по-ниско от Луната ще бъде видима планетата Сатурн.

Скръбна вест
22.08.2025 г.
Plus
Нощ на отворените врати
24.04.2025 г.
Plus


На 25.04.2025г. Астрономическата обсерваторията организира “Нощ на отворените врати”, насочен към ученици от 7 до 18 годишна възраст. Ученици ще имат възможността да наблюдават звездите през телескопите на обсерваторията и да преживеят 3D космическо пътуване в планетариума. Ще бъде проведена и интерактивна лекция с Проф. д-р Драгомир Марчев, преподавател по физика и астрономия в Шуменския университет. Чрез нея учениците ще се потопят в света на астрофизиката, и ще разберат какви са възможностите за бъдещата им реализация в тази сфера. Очакваме Ви в Астрономическата обсерватория, Природен парк “Шуменско плато” този петък от 18:30!
XVII годишна конференция на Съюза на астрономите в България 9-11.05.2024 г. гр. Шумен
08.05.2024 г.
Plus

XVII годишна конференция на САБ (http://sab.astro.bas.bg/) ще се проведе в периода 9-11 май 2024г. в ШУ „Епископ Константин Преславски“. Програмата на конференцията включва научни резултати на учени във всички области на астрономията, представяне на проекти, образователни програми по астрономия, обсерватории и астро-клубове в България.

Предварителна програма:
9 май – регистрация; откриване на конференцията; научна сесия и отчетно събрание на САБ

10-11 май – научни сесии
10 май – официална вечеря

Важни срокове:
Отваряне на формата за заявки за участие: 12 февруари 2024 г.
Краен срок за подаване на заявки за участие с постер или доклад: 12 април 2024 г.
Финална програма: 29 април 2024 г.

Регистрационна такса: 50 лв. (за членове на САБ - 30 лв., докторантите са без такса за участие).

Официален език: български

Нова апаратура в Астрономическия център на Шуменския университет
28.11.2022 г.
Plus
В рамките на последните две години, за Астрономическия център (АЦ) на Шуменския университет (ШУ), поетапно бяха закупени нов 4-м купол, 60-см телескоп и компютърна техника. Куполът е производство на полската фирма ScopeDome, а телескопа на австрийската ASA, които са специализирани в производството на подобна апаратура. Инвестицията за тази апаратура надхвърля половин милион лева. Финансирането беше осигурено от проект „РАЦИО“ по Националната пътна карта за научна инфраструктура на МОН, в който АЦ на ШУ е участник от самото му начало.
Повече...
Частично Слънчево затъмнение на 25.10.2022 г.
08.10.2022 г.
Plus
На 25.10.2022г. ще имаме възможността от територията на България да наблюдаваме частично Слънчево затъмнение. Това е последното за годината затъмнение, което ще е видимо от България. Във връзка с това, Астрономическият център (АЦ) на Шуменския университет (ШУ) организира наблюдение на събитието за ученици, студенти, граждани и гости на Шумен. Достъпът до Астрономическата Обсерватория ще бъде безплатен. Освен през телескопи (специално подготвени за наблюдение на Слънцето), явлението ще може да се наблюдава и от всеки индивидуално, със специални слънчеви очила предоставени безвъзмездно от АЦ на ШУ.
За Шумен явлението ще започне в 12h29m08s и ще приключи в 14h54m05s . Максималната фаза ще настъпи в 13h42m11sи за Шумен тя ще бъде 0.501 (с 39% закрита площ на слънчевия диск). Продължителността на затъмнението ще бъде 2 часа и 25 минути.
Наблюдение на кометата C/2019 Y1 (ATLAS) от Астрономическата обсерватория—Шумен
27.04.2020 г.
Plus
comet c2019y1 atlas
Интересът към Кометите е продиктуван и от факта, че понякога ядрата на кометите се разцепват или раздробяват, което е предпоставка за разпадането на кометата. Типичен пример за този сценарий бе кометата C/2012 S1 (ISON) през 2013 г., чието ядро се разруши и изпари под въздействието на Слънцето в края на ноември същата година. Така високата очаквана яркост на тази комета не стана факт. Това е достатъчно важна причина астрономите с интерес да наблюдават „опашатите гостенки“, който ни предоставят едни от най-фееричните небесни картини.
Благодарение на новата гидираща система на 40-см телескоп на Астрономическата Обсерватория в Шумен за пъв път бе направен опит за наблюдение на комета. На 27/28.04.2020 г. бе снимана Кометата C2019 Y1 ATLAS. В момента тя e най-ярката комета на северното небе с блясък 8,3m , но все пак не е достъпна за наблюдения с невъоръжено око. Сега тя се връща от Слънцето, като на 15.03.2020 г. е била в перихелия си (най-близко до Слънцето). На схемата по-долу е показан пътят на кометата в близост до Земята, както и нейната позиция в този ден. Следващото преминаване на тази Комета ще бъде след 3406 години, което е периода на нейното обикаляне около Слънцето. Представената снимка е сума от кадрите в два филтъра r’ (червен) и g’ (зелен) с експозиция 240 s.
Предстои наблюдение и на кометата C/2019 Y4 (ATLAS), при която се наблюдават фрагменти, отделящи се от ядрото и е на път към Слънцето ( перихелий на 31.05.2020 г.).
Архив