Максимум на метеорния поток Персеиди на 12/13 август 2018 г.
доц. д-р С. Ибрямов
Персеидите представляват най-популярният метеорен поток, който се наблюдава през топлите юлски и августовски нощи. Този поток е активен от 13 юли до 26 август и в зависимост от годината достига своя максимум на 12 или 13 август. Персеидите са частици (отломки), изхвърлени от кометата 109P/Swift-Tuttle (Суифт-Тътъл) по време на многобройните й преминавания през вътрешната част на Слънчевата система. Периодът на въртене на тази комета около Слънцето е 136 години.
Метеорите от този поток са наречени Персеиди, тъй като по време на максималната им активност точката от която изглежда, че навлизат в земната атмосфера, наречена радиант (фиг. 1), се намира близо до звездите γ (гама) и η (ета) в съзвездие Персей. Радиантът на Персеидите има екваториални координати α = 03h 12m и δ = +57.6o. Името на потока произлиза отчасти от термина Perseides (Περσείδες), който се среща в гръцката митология и се отнася до потомците на героя и убиец на чудовища Персей.
През 2018 г. максимумът на Персеидите ще настъпи в нощта на 12 срещу 13 август. На 12 август Луната ще бъде във фаза едно денонощие след новолуние (новолунието е на 11 август, 12 ч. 58 мин.). Това означава, че тънкия полумесец ще залезе малко след полумрака и няма да попречи на наблюденията на персеидите.
Желаещите да наблюдават явлението е нужно да излязат на неосветено място, далеч от населени места и изкуствени светлинни източници и да гледат около най-високата точка (зенит) от небосвода.
Персеидите са бели метеори със следи, движещи се със скорост около 60 км/сек. Повечето от тях изгарят в мезосферата и/или термосферата на земната атмосфера на височина над 80 километра. Зенитното часово число на потока е 100, т.е. от места без светлинно замърсяване и при благоприятни метеорологични условия по време на максимума на потока е възможно да се наблюдават около 100 метеора за един час.
Метеори се наричат краткотрайните проблясвания в небосвода, предизвикани от навлизането на твърди частици (метеорни тела) от междупланетното пространство в земната атмосфера. Светенето се дължи на изгарянето на тези частици на височина до 100 км над земната повърхност. Често в термина метеор се влага по-широк смисъл, включващ както явлението, така и обекта, който го предизвиква.
За повече информация посетете: https://www.imo.net/viewing-the-perseid-meteor-shower-in-2018/.
Фиг. 1. Радиантът на метеорния поток Персеиди. Илюстрация: HNSKY planetarium program.