Максимум на метеорния поток Персеиди на 12 август 2017 г.
доц. д-р Сунай Ибрямов
Персеидите представляват най-популярният метеорен поток, който се наблюдава през топлите юлски и августовски нощи. Този поток е активен от 17 юли до 24 август и в зависимост от годината достига своя максимум на 12 или 13 август. Персеидите са частици (отломки), изхвърлени от кометата 109P/Swift-Tuttle (Суифт-Тътъл) по време на многобройните й преминавания през вътрешната част на Слънчевата система. Периодът на въртене на тази комета около Слънцето е 136 години.
Метеорите от този поток са наречени Персеиди, тъй като по време на максималната им активност точката от която изглежда, че навлизат в земната атмосфера, наречена радиант (фиг. 1), се намира около звездите γ (гама) и η (ета) в съзвездие Персей. Радиантът на Персеидите има екваториални координати α = 03h 12m и δ = +57.6o. Името на потока произлиза отчасти от термина Perseides (Περσείδες), който се среща в гръцката митология и се отнася до потомците на героя и убиец на чудовища Персей.
През 2017 г. максимумът на Персеидите ще настъпи в нощта на 12 срещу 13 август. В същата нощ Луната ще изгрее в 22 ч. 57 мин. на 12 август и ще залезе в 10 ч. 56 мин. на 13 август (за гр. Шумен). Тя ще бъде във фаза две денонощия преди последна четвърт (74%) и това ще затрудни наблюдаването на по-слабите метеори. Желаещите да наблюдават явлението е нужно да излязат на неосветено място, далеч от населени места и изкуствени светлинни източници и да гледат към радианта на потока или към най-високата точка (зенит) от небосвода.
Персеидите са бели метеори със следи, движещи се със скорост около 60 км/сек. Повечето от тях изгарят в мезосферата и/или термосферата на земната атмосфера на височина над 80 километра. Зенитното часово число на потока е 100, т.е. от места без светлинно замърсяване и при благоприятни метеорологични условия по време на максимума на потока е възможно да се наблюдават около 100 метеора за един час.
Метеори се наричат краткотрайните проблясвания в небето, предизвикани от навлизането на твърди частици (метеорни тела) от междупланетното пространство в земната атмосфера. Светенето се дължи на изгарянето на тези частици на височина до 100 км над земната повърхност. Често в термина метеор се влага по-широк смисъл, включващ както явлението, така и обекта, който го предизвиква.
Фиг. 1. Радиантът на метеорния поток Персеиди. Илюстрация: HNSKY planetarium program.